lug-bg: за инсталирането и рестартирането

[Валентин Стойков <valentin_st@xxxxxxx>]

В момента пиша скрипт, който инсталира дистрибуцията VS Live mini-CD на твърд 
диск. Стигнал съм до момента в който проектирам потребителския му интерфейс и 
пиша помощната информация.

Главното меню ще бъде нещо такова:

dialog --title " Инсталиране на твърд диск " \ 
--menu "\n " 15 72 6 \ 
"1" "Показване на помощна информация" \ 
"2" "Създаване на дялове" \ 
"3" "Избор на дял и форматиране" \ 
"4" "Записване в избрания дял" \ 
"5" "Инсталиране на LILO" \ 
"6" "Изход от програмата"


Не ми е много ясно в кои случаи, след като се направи промяна по таблицата на 
дяловете (partition table) _трябва_ да се рестартира. Преди време, когато бях 
инсталирал Mandrake, нямам спомени да съм рестартирал. Но си спомням за някои 
инсталации на Slackware, когато разделяйки диска със cfdisk, последният  ми 
се е оплаквал, че не може да прочете още веднъж (re-read или reread беше 
точният израз) таблицата с дяловете.



Когато потребителят избере "1" ще му се показва това (това е не е "окончателна 
версия"; може да претърпи сериозни редакции):

Помощна информация
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
   Навсякъде, където видите текстов визуализатор като този, можете да
ползвате следните клавиши:

PGDN/SPACE     - Една страница надолу
PGUP/'b'       - Една страница нагоре
ENTER/DOWN/'j' - Един ред надолу
UP/'k'         - Един ред нагоре
LEFT/'h'       - Превъртане наляво
RIGHT/'l'      - Превъртане надясно
'0'            - Придвижване в началото на реда
HOME/'g'       - Придвижване в началото на файла
END/'G'        - Придвижване в края на файла
'/'            - Търсене напред в текста
'?'            - Търсене назад в текста
'n'            - Търси следващо съвпадение (напред)


   В момента сте стартирали истинска многозадачна операционна система,
така че не сте ограничени в настоящият момент да използвате само
инсталационната програма. Можете да влезете в друга конзола и да
огледате наоколо по всяко време, без да безпокоите инсталационният
процес. За да направите това, трябва да знаете командите, които
контролират конзолата на Линукс. Вие ще ползвате тези команди през
цялото време, когато ползвате Линукс.


"Виртуални" конзоли
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

   Сега, екранът който гледате е вероятно ВИРТУАЛНА КОНЗОЛА НОМЕР ЕДНО
(или казано в терминологията на Линукс /dev/tty1). Друго наименование на
виртуалните конзоли е "виртуален терминал", "текстова конзола" или
просто "конзола". Обикновено имате на разположение няколко виртуални
конзоли. За да превключвате помежду им, използвайте клавишните
комбинации Alt-Fn, където n е номера на конзолата (например Alt-F1,
Alt-F2 и т.н.). Когато ползвате конзола, част от текста, който се е
скрил "горе" се запазва. За да го видите, можете да превъртите нагоре,
като задържите Shift и натиснете PageUp. За да превъртите надолу,
задръжте Shift и натиснете PageDown. Това ще ви бъде полезно за
прочитане на текст, който "бяга" твърде бързо.

   Деветата конзола (към която можете да превключите с Alt-F9) има
специално предназначение - към нея се пренасочват съобщенията на някои
програми, които не е уместно да се показват на конзолата, която
потребителят ползва. Там можете да видите и съобщенията, които извеждат
програмите, извиквани от инсталиращата програма.


Разделяне диска на дялове
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

   За да инсталирате Линукс на твърдия диск (в класическият смисъл на
понятието "инсталиране на Линукс"), трябва да имате поне един дял с тип
83 (Linux). Препоръчително е да имате и дял с тип 82 (Linux swap).
Забележете, че типът на дяла е нещо различно от файловата му система.

   За да инсталирате точно тази дистрибуция, ви трябва само един дял с
тип Linux. В текста по-долу, този дял ще бъде наричан коренов дял.
Размерът на кореновият дял, трябва да бъде достатъчен за се да съберат
програмите от тази дистрибуция.

   Ако дистрибуцията е на малък CD-ROM (185-250MB), за да я инсталирате,
трябва да отделите около 600MB дисково пространство. Ако е на голям диск
(700MB) ще ви трябват към 2GB дисково пространство.

   Ако знаете как, след инсталацията можете да си направите още дялове,
където да записвате данните си и програмите, които инсталирате
допълнително. Можете да ги записвате и на основният дял (ако го
направите достатъчно голям).

   Препоръчва се да се ползва програма за редактиране таблицата на
дяловете ("таблица на дяловете" = "partition table"), специфична за
операционната система, която ще ползва съответните дялове.

   За създаване на дяловете за Линукс, в момента имате възможност да
ползвате две програми - fdisk и cfdisk. Ако имате и друга операционна
система, използвайте нейните инструменти за редактиране на нейните
дялове, освен ако възнамерявате повече да нямате ;-) Ако имате DOS или
Windows, ползвайте техният fdisk зa дяловете им (който няма нищо общо с
програмта fdisk за Линукс).

   За разделяне диска на дялове, е много удобна програмата Partition
Magic (но за да я ползвате, трябва да си я купите и да имате инсталиран
Windows). С тази програма можете освен да създавате и триете дялове, и
да променяте размера на съществуващи дялове, без да ги форматирате.
Добре е, преди да започнете да променяте размера на някой дял, първо да
го дефрагментирате. Също така, имайте предвид факта, че ако спре
захранването в неподходящ момент, данните от твърдият диск ще бъдат
безвъзвратно изгубени. И освен това е добре да знаете, че токът
обикновено спира в неподходящият момент. Пример на неподходящ момент за
спиране на тока, е моментът в който се извършва промяната на размера на
някой дял (това съм го установил експериментално).

   След като направите дял от тип 82 (Linux swap), просто рестартирайте
тази дистрибуция. Ще ви бъде съобщено, че е намерен swap дял и ще ви
бъде зададен въпрос дали желаете този дял да бъде форматиран. Отговорете
утвърдително. Дялът с тип 83 (Linux), няма нужда да форматирате. Това
може да бъде направено от инсталационната програма. Можете да избирате с
каква файлова система да бъде форматиран.   

   В помощната информация към инсталационната програма на Slackware
Linux, Patrick Volkerding е казал някои мъдри неща, отностно
инсталирането на Линукс съвместно с OS/2:

=== начало на цитата ===

If you're using OS/2's Boot Manager, you'll want to create your Linux
partitions with OS/2 fdisk or Partition Magic (which also includes
the same Boot Manager program) and format them under DOS or OS/2.
This seems to make Boot Manager boot Linux partitions more reliably.
Otherwise, Boot Manager might refuse to boot your root Linux partition,
giving you a "Selected partition is not formatted" error.  Make sure
you use Linux fdisk to tag them as type 83 (Linux) or type 82
(Linux swap) or the Slackware setup program will not recognize them.
Use the 't' command for that, and 'w' to write out the changes.

If you're not using the OS/2 Boot Manager, you can make all your Linux
partitions directly from Linux 'cfdisk'.  Or you can make them with the
older 'fdisk' using the 'n' command to create a partition and the 'w'
command to write out the changes when you're done. 

By default, 'fdisk' and 'cfdisk' will partition the first hard drive in
your machine.  On machines with IDE, this will be /dev/hda.  On machines
with only SCSI, it will be /dev/sda.  To partition other drives, you'll
have to specify the drive to partition when you start 'cfdisk'.  For
example, to partition the second IDE drive:

  # cfdisk /dev/hdb

=== край на цитата ===
============================================================================
A mail-list of Linux Users Group - Bulgaria (bulgarian linuxers).
http://www.linux-bulgaria.org - Hosted by Internet Group Ltd. - Stara Zagora
To unsubscribe: http://www.linux-bulgaria.org/public/mail_list.html
============================================================================